Долна Митрополия

Игри

Информация за страница Долна Митрополия

Долна Митрополия е град в Северна България, Област Плевен. Намира се в непосредствена близост до областния град и освен това е административен център на едноименната община. Общината заема площ от 674 814 дка в Централна Северна България. Също така обхваща част от долините на реките Дунав, Искър и Вит, както и хълмистите възвишения около тях. Общината включва 16 населени места – 2 града и 14 села. Релефът е равнинен, с надморска височина между 50 и 75 м. В геоложко отношение пък районът е част от Мизийската плоча. Според една хипотеза името на града произлиза от латински и означава град на бог Митра. В подкрепа на този аргумент си струва да се изтъкне, че култът към Митра е бил на особена почит сред римските войници, а недалеч се е намирал и лагерът на два римски легиона. Те се настаняват в римския град Улпия Ескус за отбрана на римската граница по Дунав. На територията на града има останки от няколко римски селища, като най-голямото от тях се намира западно от града.Освен тези останки, съществуват и такива от единични римски къщи източно от града. Това всъщност са богати стопанства, разположени на естествено високия западен бряг на реката. По време на строежа на фуражния завод е попаднато на римски гробове с погребални дарове от глинени лампички. От времето на Първата българска държава пък, на мястото на антично поселение в местността Барата възниква ново селище, което просъществува до 11-ти век. За пръв път Долна Митрополия се споменава официално в един документ от 1496 г.

                По време на Руско – Турската война от 1877 – 78 г. в района на града са разположени значителни руски части. След третият неуспешен щурм на Плевен през октомври – ноември е предприета обсада. На 10 декември 1877 г. в 7 и 30 сутринта Осман паша преминава заедно със своите войски през моста на река Вит.Той се опитва да извърши пробив на обсадата точно в направлението на войските до града. 3 часа по-късно пробивът е отбит, а раненият Осман паша се предава в 14.00 часа заедно с цялата си армия, която наброява 40 000 души. Убитите руски войници пък са погребани недалеч от мястото на сражението. В знак на признателност там има изградена паметна плоча. Особено важно място в историята на града заема производителната кооперация Български захар и пуснатата в действие фабрика на 30 юни 1930 г. Що се отнася до кооперацята, тя е основана от д-р Палузов и проф. Асен Златаров. През 1949 г. кооперацията става инвеститор за изграждане на първия в България фуражен завод. Културно – просветният живот на града напредва успоредно със стопанския. След Освобождението Пеньо Савов организира училище в дома на своя баща, където обучава будните деца от Долна Митрополия. През 1885 г. е построена училищна сграда, а през 1921 г. се открива прогимназия. През 1995 г. е открит и техникум по туризъм, а средното училище в града днес носи името на Васил Априлов. На 22 март 1927 г. се взима решение за създаване на читалище, а някои от неговите основатели са Донка Януцева, Здравка Кръстева, Йордан Ячев, Димитър Цоновски и др.

 

 

Етикети:   България , Градове
eXTReMe Tracker